|
|
Z wojskiem liczącym nieco ponad trzy tysiące żołnierzy pokonał wroga i ten bohaterski czyn skłonił górskie plemiona do obwołania go królem. Kiedy kapłani przepisywali na wygnaniu tę historię, powiększyli wojska Saula do 330.000 a do listy plemion, biorących udział w walce, dodali „Judę”.
|
|
|
97:9.5 (1072.3) The greatest of all distortions of Jewish history had to do with David. After Saul’s victory over the Ammonites (which he ascribed to Yahweh) the Philistines became alarmed and began attacks on the northern clans. David and Saul never could agree. David with six hundred men entered into a Philistine alliance and marched up the coast to Esdraelon. At Gath the Philistines ordered David off the field; they feared he might go over to Saul. David retired; the Philistines attacked and defeated Saul. They could not have done this had David been loyal to Israel. David’s army was a polyglot assortment of malcontents, being for the most part made up of social misfits and fugitives from justice.
|
|
|
97:9.3 (1072.1) Die anmaßende hebräische Geschichte beginnt damit, dass Saul die nördlichen Klane um sich schart, um sich einem Angriff der Ammoniten auf ihre Stammesfreunde – die Gileaditen – im Osten des Jordans zu widersetzen. Mit einer Armee von etwas mehr als dreitausend Mann schlug er den Feind, und diese Kriegstat bewegte die Gebirgsstämme, ihn zum König zu machen. Als die exilierten Priester diese Geschichte neu schrieben, erhöhten sie Sauls Armee auf 330 000 Mann und fügten der Liste der an der Schlacht beteiligten Stämme „Juda“ an.
|
|
|
97:9.24 (1074.6) Pero esta era llegó a un fin trágico cuando Josías presumió interceptar el poderoso ejército de Necao que se trasladaba por la costa desde Egipto para asistir a Asiria contra Babilonia. Y fue totalmente destruído, y Judá pasó a pagar tributo a Egipto. El partido político de Baal volvió a tener poder en Jerusalén, y así comenzó la
|
|
|
(1072.5) 97:9.7 Com o seu pequeno exército, Davi fez da cidade não hebraica de Hebrom o seu quartel-general. E logo os seus compatriotas proclamaram-no rei do novo reino de Judá. Judá constituía-se na maior parte de elementos não hebreus — quenitas, calebitas, jebusitas e outros cananeus. Eram nômades — pastores — e, pois, devotados à idéia hebraica de propriedade da terra. Eles conservavam as ideologias dos clãs do deserto.
|
|
|
(1070.5) 97:8.2 За да разберем защо пленените и зависими евреи до такава степен се страхуваха от разрушителния натиск и неизбежното насилие на светската история, че се заеха с пълното преписване и поправка на своята история, необходимо е накратко да погледнем фактите от техния объркан национален опит. Следва да помним, че евреите не са създали адекватна нетеологическа философия на живота. Те се бореха със своите начални, почерпани от Египет представи за божественото възнаграждение за праведност в съчетание със страшните наказания за греховете. Драмата на Йов беше нещо като протест против тази погрешна философия. Откровеният песимизъм на Еклисиаст беше мъдра земна реакция спрямо тази свръхоптимистична вяра в Провидението.
|
